Национална програма „Заедно в грижата за всеки ученик“

Личният напредък на ученика в образователния процес е пряко зависим от екипната работа на учителите от различните образователни етапи, насочена към преодоляване на проблемите на приемствеността между етапите на основното образование. Преходите от детската градина в училище и от началния етап в прогимназиалния етап на основното образование съвпадат с кризисни периоди в личностното развитие на ученика, изразени в редица психически и физиологични промени. Различията в изискванията на учителите, макар и обективно обусловени от различнията на комплексния характер на обучението в началния етап и предметноориентираното обучение в прогимназиалния, допълнително оказват негативно влияние върху развитието на ученика. Оптимизирането на псхолого-педагогическите взаимодействия в класната стая в голяма степен изисква целенасочени усилия за отчитане принципа на приемственост между образователните етапи. Рефлексията на този принцип търсим в грижата за конкретния ученик, изразена в:

  • проследяване на индивидуалния напредък чрез средства и форми, подкрепящи формиращото оценяване;
  • екипна работа на учителите при планиране и реализиране на различни подходи в обучението, включително индивидуален и диференциациран.

Мотивирането на учителите да прилагат методи на проследяване и оценяване напредъка на учениците, които да включват участие на класа в избора на стратегии и критерии за оценяване и поемане на съвместна отговорност за крайния резултат, е значима задача пред българското образование. Тя може да се постигне чрез създаване на портфолио на всеки ученик – индивидуална папка с учебни материали и колекция от задания, доказващи усилията, прогреса и постиженията му. Участието на ученика при подбора на материалите за него и в създаване на критериите за оценка позволява то да бъде използвано като допълнително средство за оценяване, което предполага да се оцени не само конкретният резултат, но и процесът на учене. Чрез портфолиото не само се обогатява традиционната система за оценяване, но се усъвършенстват редица умения на ученика за подреждане и организиране на собствената им работа като част от 2 компетенциите на съвременния човек. Не на последно място то е средство, с което се приобщават родителите към проблемите в развитието на учениците, при това по начин, невъзможен с други типове оценяване.

Стимулиращите функции на портфолиото предявяват изисквания не само към съдържанието, но и към и външния му вид – въпрос често подценяван и оправдаван с възможностите на родителите или училището. Този проблем може да бъде компенсиран чрез осигуряване на функционални папки, еднакви за учениците от класа.

Съдържанието на ученическото портфолио дава богата информация за интересите и заложбите на ученика, за напредъка му в една или няколко предметни области за определен период от време, за индивидуалните му способности и умението му да преценява своята дейност и да я съотнеся към другите, за евентуалните специални нужди и пр. Събирането на тази информация е продължителен процес, който надхвърля взаимодействията в класната стая. Идентифицирането и правилното насочване на интелектуалния и творческия потенциал на ученика следва да започват от детската градина и да подкрепят процеса на планиране на обучението. Резултатите от диагностиката на училищната готовност на детето в детската градина сами по себе си са значими, но недостатъчни за планиране на педагогическата дейност в училище.

Съществено предизвикателство остава въпросът за синхронизиране на методите и формите на работа с прилаганите от предходните учители на обучаваните ученици и на тази основа осигуряване на единен методически подход при отчитане на индивидуалните особености на учениците. Екипната рабопа между началните учители и учителите по учебни предмети от прогимназиалния етап при планиране на обучението и използване на резултатите от дейността на учениците за запознаване с техните възможности и заложби е неоползотворен в практиката потенциал

Осигуряването на дейностите, свързани с компенсиране липсата на приемственост между отделните образователни етапи, предполага наличие на допълнителни организационни и финансови условия, които са предизвикателство за много училища.

Общата цел е повишаване качеството на образователния процес чрез осигуряване на плавен преход между детската градина и първи клас и между началния и прогимназиалния етап на основно образование. Изпълнението на настоящата програма ще има като краен ефект придобиване на увереност в собствените възможности, задържане на учениците в училище и мотивация за успешен преход в следващ образователен етап.

ДЕЙНОСТИ

  • Осигуряване на възможности за прилагане на индивидуален подход в обучението – събиране, систематизиране и анализиране на материали от работата в училище, системно проследяване на постижения и отчитане на напредъка.
  • Осигуряване на плавен преход между началния и прогимназиалния етап на образование.
  • Създаване на партньорство между училище и детска градина с цел осигуряване на плавен преход от подготвителна група към първи клас.